"Гъста, стелеща се мъгла, неспирен дъжд, безспорен хлад и... слънце, дълбоко скрито зад мрачни и тъмни облаци. Време, само за експедиция в планината, при това с хора, които не могат да ходят, така наречените, хора с увреждания. Невъзможно, нали? Безумци са тези, които биха накарали „бедните” човеци с увреждания да поемат такъв риск за здравето си, като излязат от топлата защита на домовете им и се включат в толкова човешка и смислена акция за почистване на Витоша, задъхваща се, горката от нашите си боклуци с които сме я „дарили”. Акция, в която участието на трудноподвижните хора става благодарение на веселата совалка – това чудно-вълшебно изобретение на човешката мисъл, което за пореден път показа, че когато точните хора се съберат ЗАЕДНО, изпълнени със споделени желания и мечти, то тогава мечтите лесно и бързо се превръщат в реалност.

Е, аз поех този „риск” за здравето си, а не някой друг, и в ръмящата, облачна събота, благодарение на моите приятели от „ЗАЕДНО” стигнах до с. Железница, яхнах совалката и потеглихме по горските пътеки... под дъжда и обгръщащата ни мъгла. Героизъм, авантюра, лудост... не, просто споделено усещане за живота. А това направо си е голям подарък за мен. Да срещна хора, които не се страхуват да ме поканят на разходка в такова време, да оставят отговорността за решението ми на мен самата така, както трябва да бъде. Да ме понесат със совалката в мокрото, кално, хлъзгаво и мъгливо и от ден, предвещаващ студ и мрачно настроение, да си направим слънчево, топло и усмихнато. Искам още!"

Ваня Пандиева - участник