Ще си позволя да цитирам писмото на Джордж Гарлин, защото ми се иска да се сещаме за важните неща в живота, не, когато вече е късно, а всеки божи ден - защото всеки един ден от нашият живот е единствен, уникален, прекрасен и неповторим.

"Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми, повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко.
Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си.
Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем.
Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините.
Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия
съсед.
Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща.

Пречистихме въздуха, но замърсихме душата. Подчинихме атома, но не и предразсъдъците си. Пишем повече, но научаваме по-малко.
Планираме повече, но постигаме по-малко.
Научихме се да бързаме, но не и да чакаме.
Правим нови компютри, които складират повече информация и бълват повече копия от когато и да било, но общуваме все по-малко.

Това е времето на бързото хранене и лошото храносмилане, големите мъже и дребните души, лесните печалби и трудните връзки.
Времето на по-големи семейни доходи и повече разводи, по-красиви къщи и разбити домове. Времето на кратките пътувания, еднократните памперси и еднократния морал, връзките
за една нощ и наднорменото тегло и на хапчетата, които правят всичко - възбуждат ни, успокояват ни, убиват ни. Време, в което има много на витрината, но малко в склада.
Време, когато технологията позволява това писмо да стигне до теб, но също ти позволява да го споделш или просто да натиснеш бутона “изтриване".

Запомни, отдели повече време на тези, които обичаш, защото те не са с нас завинаги.
Запомни, кажи блага дума на този, който те гледа отдолу нагоре с възхищение, защото това малко същество скоро ще порасне и няма да е вече до теб.
Запомни и горещо прегърни човека до себе си, защото това е единственото съкровище, което можеш да дадеш от сърцето си и не струва нито стотинка.

Запомни и казвай “обичам те" на любимите си, но най-вече наистина го мисли.
Целувка и прегръдка могат да поправят всяка злина, когато идват от сърцето. Запомни и дръж човека до теб за ръка. Истинския човек, с когото Бог, а не държавата те е събрал.
Цени моментите, когато сте заедно, защото един ден този човек няма да е до теб. Отдели време за обич, намери време да си говорите, и намери време да споделяте всичко, което имате да си кажете.

Защото животът не се мери с броя вдишвания, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.

Джордж Гарлин"

Толкова от мен, останалото зависи от Вас :) Аз лично ей сега ще си го разпечатам това писмо и ще си го сложа на стената срещу леглото ми, за да няма пропуснати и пропилени дни в живота ми.

С много обич и благодарност към всички, които бяха част от този проект и които ще продължават да бъдат част от акциите за алтернативен солидарен туризъм.

Хора, следвайте мечтите си, вслушвайте се по-често в гласа на сърцето си и така планетата ни ще е едно по-добро място за живеене...

Елена Анастасова